Връзка към оригинална хартия - „Невронауката на зависимостта от порнография в Интернет: преглед и актуализация“ (2015)
- Много други рецензирани статии са съгласни, че Prause и др., 2015 поддържа модела за пристрастяване към порнография: Рецензирани критики на Prause et al., 2015
Откъс от критиката Prause et al., 2015 (позоваване 309)
Наскоро бе публикувана и друга ЕЕГ проучване, включваща трима от същите автори [309]. За съжаление, това ново проучване страдаше от много от същите методологически въпроси като предходното [303]. Например, той е използвал хетерогенна група обекти, изследователите са използвали въпросници за скрининг, които не са валидирани за патологични потребители на интернет порнография, и пациентите не са били изследвани за други прояви на пристрастяване или разстройства на настроението.
В новото изследване, Prause et al. сравни дейността на EEG с чести зрители на интернет порнография с тази на контролите, тъй като гледаха както на сексуални, така и на неутрални изображения [309]. Както се очакваше, амплитудата на LPP спрямо неутралните снимки се увеличи за двете групи, въпреки че увеличението на амплитудата беше по-малко за субектите по IPA. Очаквайки по-голяма амплитуда за чести зрители на интернет порнографията, авторите заявяват, че „този модел изглежда различен от моделите на пристрастяване към вещества”.
Докато по-високи амплитуди на ERP в отговор на сигнали за пристрастяване спрямо неутрални снимки се виждат в проучванията за пристрастяване на вещества, сегашната констатация не е неочаквана и се съгласува с констатациите на Kühn и Gallinat [263], които намират по-голяма корелация с по-малко активиране на мозъка в отговор на сексуални образи. В дискусионния раздел авторите цитират Kühn и Gallinat и предлагат привикване като валидно обяснение за по-ниския модел на LPP. Допълнително обяснение, предложено от Kühn и Gallinat, е, че интензивното стимулиране може да е довело до невропластични промени. По-конкретно, по-високата употреба на порнография корелира с по-нисък обем на сивото вещество в дорзалния стриатум, област, свързана със сексуална възбуда и мотивация [265].
Важно е да се отбележи, че констатациите на Prause et al. бяха в обратната посока на това, което очакваха [309]. Човек би могъл да очаква честите зрители на интернет порнографията и контрола да имат сходни амплитуди на LPP в отговор на краткотрайно излагане на сексуални образи, ако патологичната консумация на интернет порнография няма ефект. Вместо това, неочакваното откритие на Prause et al. [309] предполага, че честите зрители на интернет порнографията изпитват привикване към неподвижни изображения. Човек може логично да успокои това с толерантността. В днешния свят на високоскоростния достъп до интернет е много вероятно честите потребители на интернет порнографски потребители гледат на сексуални филми и видеоклипове, а не на клипове. Сексуалните филми произвеждат по-физиологична и субективна възбуда, отколкото сексуалните образи310] и гледането на сексуални филми води до по-малък интерес и сексуална реакция към сексуалните образи [311]. Взети заедно, изследванията на Prause et al., И Kühn and Gallinat водят до разумното заключение, че честите зрители на интернет порнографията изискват по-голяма визуална стимулация, за да предизвикат мозъчни реакции, сравними със здрави контроли или умерени порнографи.
Освен това в изявлението на Prause и др. [309], че “Това са първите функционални физиологични данни на лицата, които докладват за проблемите с регулирането на VSS” е проблематично, защото пренебрегва публикуваното по-рано изследване [262,263]. Освен това е от решаващо значение да се отбележи, че едно от най-големите предизвикателства при оценяването на отговорите на мозъка на пристрастените към интернет порнография е, че гледането на сексуални стимули е пристрастяващото поведение. Обратно, проучванията на cue-реактивността върху кокаиновите наркозависими използват картини, свързани с употребата на кокаин (бели линии на огледалото), вместо да имат субекти, които всъщност поглъщат кокаин. Тъй като гледането на сексуални образи и видеоклипове е пристрастяващо поведение, бъдещите проучвания за активиране на мозъка на потребителите на интернет порнография трябва да бъдат предпазливи както в експерименталния дизайн, така и в интерпретацията на резултатите. Например, за разлика от едносекундното излагане на неподвижни изображения, използвани от Prause et al. [309], Voon et al. избра изрични видеоклипове 9-секунди в парадигмата си на реплика на реплики, за да отговарят по-точно на интернет порно стимули262]. За разлика от едносекундното излагане на неподвижни изображения (Prause et al.309]), излагането на видеоклипове с 9-секунда предизвика по-голяма активация на мозъка при тежките зрители на интернет порнографията, отколкото излагането на неподвижни изображения на една секунда. Освен това се споменава, че авторите са посочили проучването на Kühn и Gallinat, публикувано по същото време, както проучването на Voon [262], но те не признават Voon et al. да учат навсякъде в тяхната книга въпреки критичното значение.
;
