от Герт Мартин Халд
Първо статия е публикувана онлайн: 14 MAY 2015
J Sex Med 2015; 12: 1140 – 1141
Изненадващо, като се има предвид потенциалното му клинично значение, много малко проучвания се опитват да изследват връзките между потреблението на порнографията и обичайните сексуални дисфункции и проблеми (по-долу наричани „сексуални трудности“). Когато това е направено, използваните проекти са предимно проекти за проучване на случаи или дизайн на фокус групи и метод за събиране на данни качествено. Като алтернатива са използвани лични или клинични преживявания. Макар и важни, такива проучвания и опит само по себе си не могат да бъдат повлияни от последиците от потреблението на порнография. Следователно проучването на Landripet и Stulhofer предлага дълго и ценно междукултурно начало на количественото изследване на асоциациите между потреблението на порнография и сексуалните затруднения.
В по-общ план, елементите на проучването на Landripet и Stulhofer отразяват критични въпроси в изследванията на порнографията. Първо, извадката най-вероятно представлява не-вероятностна извадка. Това е характерно за голяма част от наличните изследвания за порнографията днес [1]. Този проблем може донякъде да бъде компенсиран чрез включване на кратки, валидни и надеждни мерки за потребление на порнография в бъдещи национални проучвания за сексуалността и сексуалното поведение. Предвид степента на разпространение на потреблението на порнографията и честотата на консумация на порнографията, особено сред мъжете, това изглежда едновременно изключително уместно и много време.
Второ, проучването открива само една значима връзка между потреблението на порнографията и изследваните резултати (т.е. еректилна дисфункция) и подчертава, че размерът (величината) на тази връзка е малък. Въпреки това при изследванията на порнографията интерпретацията на „размера“ може да зависи толкова много от естеството на изследваните резултати, колкото и величината на установената връзка. Съответно, ако резултатът трябва да се счита за „достатъчно неблагоприятен” (напр. Сексуално агресивно поведение), дори малкият размер на ефекта може да има значителна социална и практическа значимост [2].
Трето, проучването не разглежда възможни модератори или медиатори на изследваните връзки, нито пък може да определи причинно-следствената връзка. Все по-често в изследванията на порнографията се обръща внимание на фактори, които могат да повлияят на величината или посоката на изследваните взаимоотношения (т.е. модераторите), както и на пътищата, чрез които това влияние може да възникне (т.е. медиатори) [1,3]. Бъдещите проучвания за потреблението на порнография и сексуалните затруднения също могат да се възползват от включването на такива фокуси.
Четвърто, в заключителното си изявление авторите предполагат, че редица фактори са по-вероятно свързани със сексуалните затруднения, отколкото консумацията на порнография. За да се оцени по-добре това, както и относителния принос на всяка от тези променливи, може да се препоръча използването на изчерпателни модели, които могат да обхващат както преки, така и непреки връзки между променливи, известни или предположени, че влияят на резултата [3].
Като цяло, проучването на Landripet и Stulhofer осигурява първо и интересно междукултурно и количествено прозрение за възможни асоциации между потреблението на порнографията и сексуалните трудности. Надяваме се сравнимите бъдещи проучвания да използват това като начален етап за по-нататъшно развитие на изследванията на връзките между потреблението на порнография и сексуалните затруднения сред мъжете и жените.
Герт Мартин Халд, Департамент по обществено здраве, Университет в Копенхаген, Копенхаген, Дания
Препратки
1 Hald GM, Seaman C, Linz D. Сексуалност и порнография. В: Tolman D, Diamond L, Bauermeister J, George W, Pfaus J, Ward M, eds. APA наръчник по сексуалност и психология: Vol. 2. Контекстуални подходи. Вашингтон, DC: Американска психологическа асоциация; 2014: 3–35.
2 Malamuth NM, Addison T, Koss M. Порнография и сексуална агресия: Има ли надеждни ефекти и можем ли да разберем
тях? Annu Rev Sex Res 2000;11:26-91.
3 Розентал Р. Насилието в медиите, асоциалното поведение и социалните последици от малките ефекти. J Soc Issues 1986; 42: 141–54.
;
